Най-слабите галактики на тази фотография са 10 милиарда пъти по-слаби от това, което можем да видим с човешко око!
Какво ли ще се случи ако насочим космическия телескоп Хъбъл към привидно празното пространство? Буквално ще получим снимка от края на Вселената.
Погледни тази снимка. Можеш да поставиш 10 като нея една до друга в редичка и частта от небето която покриват не ще бъде по-широка от Луната. Въпреки, че заема толкова малка част от небето, тази снимка съдържа около 10 000 галактики, някои от които се на мират на повече от 13 милиарда светлинни години от Земята!
Тази част от небето е фотографирана от телескопа Хъбъл през 2004-та година и е известна като "ултра-дълбокото поле на Хъбъл". Тя ни разкрива много детайли за раждането на звездите в най-близките до нас галактики, както и в най-далечните.
За съжаление обаче, тя не ни разкрива какво се случва в междинния случай - в галактиките намиращи се на разстояние от 5 до 10 милиарда светлинни години. Това означава, че все още не можем да разберем как са се формирали звездите преди 5 до 10 милиарда години. А този период е изключително интересен, защото именно тогава са се формирали по-голямата част от звездите във Вселената. Това оставя голяма въпросителна в нашето знание за най-горещите, най-масивни и най-млади звезди.
Те излъчват големи количества ултравиолетова светлина (този тип светлина, която предизвиква слънчевите изгаряния). За това учените от НАСА и Европейската Космическа Агенция (ЕКА) решиха да използват телескопа Хъбъл и да проведат изследване наречено ултравиолетови наблюдения в ултра-дълбокото поле на Хъбъл, за да отговорят на тези въпроси. Представената тук фотография е резултат от дългите наблюдения по този проект.
Наблюденията в ултравиолетова светлина ни помагат да разберем в много подробности как се раждат звездите и как растат галактиките започвайки от шепа много горещи звезди, докато стигнат до масивните и сложни звездни структури, които са в момента.
Най-слабите галактики на тази фотография са 10 милиарда пъти по-слаби от това, което можем да видим с човешко око!
Nikolay Kacharov