Точно както се случва и на Земята, Слънцето има своите дни на лошо време - със силни ветрове и порои. Но за разлика от познатите ни дъждовни порои тук на Земята, на Слънцето дъждът не е от вода, а от електрически зареден, свръхнагорещен газ, наречен плазма. Плазмата пада със скорост от около 200 000 км/ч от горната атмосфера на Слънцето (наречена корона) на хиляди гигантски капки - всяка какпка е с големината на цяла държава!

Това умопомрачимо явление е открито за първи път преди почти 40 години. Сега физиците, които се занимават със слънчеви изследвания могат да го изучават в големи детайли, благодарение на новите орбитални слънчеви обсерватории и едва сега започват наистина да разбират как се образуват тези невероятни бури.

Оказва се, че плазмените валежи на Слънцето се образуват много подобно на валежите на Земята. Ако са на лице необходимите условия в слънчевата атмосфера, плазмата започва да се изпарява от повърхността на Слънцето и се образуват горещи плазмени облаци. Като се издигнат, тези облаци се охлаждат и падат обратно на Слънцето във формат на изключително горещ, плазмен дъжд.

Все пак, причините за създаването на плазмени облаци са доста по-различни от причините, които водят до образуването на дъждовни облаци на Земята. Слънчевите факели са едни от най-мощните експлозии в Слънчевата система. Те помагат да се нагрее слънчевата атмосфера поставят необходимите условията за изпарението на плазмата.

Николай Качаров